На Йорг Кункел на конференцията със заглавие „Трудовите контакти и социалния диалог“ (Балатондьорьок, на  27-30 април 2006 г.) разговор на кръглата маса, на тема „ Перспективите на работниците в минната промишленост – ролята на социалните партньори – наръчник”

Уважаеми Колежки, Уважаеми Колеги, Уважаеми Господа!

Преди да отговоря на въпроса на госпожата – председател, искам да използвам възможността да благодаря на унгарските организатори, преди всичко на Рита Потапи заради отличната организация.

Сега минавам към въпросите:

Първо желая да уточня, че най-много бихме искали да няма никакво пре-структуриране. Минната промишленост има бъдеще, това е важен стълб в сигурността на енергийното снабдяване в ЕС. Затова има нужда от подкрепата на политическият фактор.
Всички закони и инициативи – и във връзка с опазнатето на околната среда –трябва да се опират на такава професионална преценки, които уравновесено взимат предвид стопанските, екологичните и социалните интереси. Освен това за каменните въглища, които са способни в значителна мярка да допринасят за енергийното снабдяване на ЕС, трябва се осигури финансова подкрепа. Ако се наложи преструктурирането, тогава нека човека да бъде в центъра на вниманието. Хората и регионите имат нежда от икономическа перспектива. Естествено осъзнавам, че за успешното преструктуриране има нужда от време. Същевременно само по този начин може да се изгради такъв немски модел, в центъра на който стои човека.

Тук искам да посоча докладите на Кlaus Krüger és Thomas Nöcker, които са говорили за обединяването  на на добива на калиевата сол в източната и западната част на страната. Подобни примери могат да се приведат и от други минни отрасли. О това обаче сега се отказвам за да спазя петте минути, които съм получил. Тези успехи са били възможни само така, че един силен синдикат успя да убеди социалните  партньори и политиката за правилността на своето становище.

Аз съм убеден в това, че трябва да осветлим възможностите на съвременната минна промишленост. Без  минна промишленост, без собствено снабдяване на суровините няма да бъдем способни да реализираме Лисабонската стратегия. Това мое становище укрепна в  хода  на конференцията. Който иска да намали зависимостта от ЕС, той не може да се откаже от родните суровини, особено от кафявите и черните въглища. Това е вярно и за производството на ел. енергия. Повишаващите се цени на нефта и газта трябва да обърнат вниманието ни завъзможностите в понататъшното оползотворяване на въглищата. Мисля тук за производство на газ от въглища и за производството на други въглеводороди.

            Намаляването на емисиите на СО2 не може да бъде тема, която да звучи срещу въглищата. Ангажиментите от Киото могат да бъдат изпълнени, ако модернизираме парка от централите на ЕС, които са на въглища. За тези задачи трябва политиката да осигури рамките от условия.
            Задачи на бъдещето са както за EBÁPB, така и за EMCEF, да координират в страните членки социалния диалог на национално ниво с енергийния – диалог на европейско ниво.
            EMCEF и EBÁPB  трябва да бъдат посланниците на минния отрасъл в този процес. Може да постигнем правителствата на страните разполагащи с минна промишленост да говорят един и същи език, с ново съзнание: а именно, със съзнанието на доставчици на суровини за ЕС. И тогава в този процес може да се реализира тоа, което Bernd Westphal е определил, 1 цент за осигуряване на суровините.
             

И в този дух:
На добър късмет!